home - template - Право на природа

За природа в Конституцията

Мотиви за внасяне на предложението за нови алинеи в чл. 21 от Конституцията на Република България

Българските граждани и българската икономика все по-често се сблъскват с екстремните последствия от климатичните промени – наводнения, бури, суша, горещини и пожари.

Природните бедствия взимат жертви и нанасят материални щети. Налага се да съобразяваме икономическите си дейности и дневния си ред с климатичните прогнози.

Кръговратът на водата, циклите на въглерода и азота, както и останалите биогеохимични цикли се нарушават без ключовите горски, тревни и водни екосистеми.

Природните естествени и полуестествени екосистеми на горите, реките, пасищата и влажните зони оказват незаменима екосистемна услуга на нашето общество, като намаляват въздействието на екстремните климатични явления.

Горите имат голяма водозадържаща и водорегулираща роля, намаляват скоростта на вятъра и транспирацията на почвата, спират ерозията, понижават температурата в приземния слой и задържат големи количества въглероден диоксид.

Реките със своите естествени корита и влажните зони, като езера, блата, разливища и торфища, успяват да изведат големите водни количества, да задържат част от тях и да секвестират значими количества въглероден диоксид, да намалят ерозията и спадането на подпочвените води, да понижат температурата на въздуха в приземния слой и да осигурят вода за нуждите на хората.

Пасищата и храстовите съобщества оказват значимо съдействие за задържане на водите и въглерода и за намаляване на ерозията и температурите.

Всички природни екосистеми имат огромно значение за съхраняването на биологичното разнообразие от съобщества, видове и процесите, протичащи в тях.

Въпреки неоспоримите доказателства за полезната и незаменима роля на горите, реките, пасищата и влажните зони за благоденствието и просперитета на обществото нормативната база у нас все още им е длъжник.

10 процента от всички гори в България са със статут на гори в земеделски земи и ползването им не се извършва за целите на лесовъдството и защитата им.

Не всички реки са определени като такива, което води до стесняването на техните корита и в отделни случаи – до пълното им засипване и унищожаване. Езерата, блатата, торфищата и разливите на реките често липсват на нашите кадастрални карти, което осуетява каквито и да било действия по тяхното ефективно управление и позволява унищожаването им.

Пасищата се възприемат основно като непродуктивни земеделски земи и са първата жертва на процесите на застрояване или комасация на обработваемите земи, като по този начин хората биват лишавани от възможността да отглеждат домашни животни, а много диви животни и растения – от местообитания.

Световният опит показва, че като превенция на вредното въздействие на ускоряващите се климатични промени най-евтини и устойчиви във времето са природно базираните решения, осигурявани от естествените природни екосистеми.

Считаме, че от ключова важност за бъдещето на България е да направим всичко възможно да съхраним тези екосистеми, като се гарантира по законов път, че и нашето, и следващите поколения ще се възползват от тяхното богатство, а самите екосистеми ще се управляват по устойчив начин.

Затова предлагаме в чл. 21 на Конституцията на България, който защитава българската земя във всички нейни разновидности и форми, да се включат текстове, указващи особеното значение на българските гори, реки, пасища и влажни зони за просперитета на България, със следните две нови алинеи:

Горите, реките, пасищата и влажните зони имат особен принос за благоденствието на обществото и се съхраняват в полза на настоящите и бъдещите поколения.
Природният ландшафт се защитава по ред, определен със закон.

Инициативата за промяна на Конституцията е на 40 граждански природозащитни, туристически, земеделски и правозащитни организации и е отворена за подкрепа за всеки гражданин или юридическо лице.

Гражданите могат да заявят подкрепата си в следната електронна подписка:

Подкрепата от страна на юридически лица с нестопанска цел, читалища, търговски дружества, синдикални или партийни организации може да се подава на адрес … от упълномощените от тях лица.